вторник, 8 май 2018 г.

Роджър Уотърс превърна арената в София в туптящо сърце с грандиозен спектакъл

В полунощ след концерта на Роджър Уотърс слушах в колата диска с последния му солов албум и в ушите ми все още отекваше грохота на тълпата в препълнената зала, а във фаровете на движещите се срещу мен коли виждах светлинните ефекти от този тричасов грандиозен спектакъл.

Това изживяване за мен беше поредното сбъдване на една мечта и се чувствах истински щастлив, че в рамките на 5 години мога да гледам на живо един от стожерите на моята любима група "Пинк Флойд". Повече за концерта на стадион "Васил Левски" през 2013 година може да прочетете тук.

По чиста случайност в Рим предишния ден имах щастието да разгледам изложбата "The Pink Floyd Experience" в музея за съвременно изкуство, където отбелязват 50 години от основаването на групата (всъщност са 53) и това е първото и гостуване извън Лондон, където е представена за първи път тази година. Може да я видите все още в Рим до 20 май тази година, а тя определено си заслужава, защото с пътуване във времето може да проследите цялата кариера и всеки албум на Пинк Флойд, а за мен лично бе перфектната подготовка за концерта следващата вечер.

Билетите бях взел още през декември от Силистра, възползвайки се от Коледна отстъпка, а мястото им беше отпред на сцената и не съжалявам, че наблюдавах от няколо метра моя любим изпълнител. Макар обявеното начало да бе точно в 20:00 часа, концертът стартира малко по-късно със седнала на плажа жена, загърбила публиката. Това всъщност бе актрисата и танцьорка Azzurra Caccetta, която се появява в няколко клипа от последния му солов албум. Първоначално бях гледал сетлист с песните от предишния концерт в Букурещ, но се оказа, че съм недогледал, че има продължение и се чудех, дали ще изпълни само 12 песни, а накрая се оказа, че реално те са 22, а ето и кои песни изпълни той в София:

Setlist Roger Waters "Us and them tour" Sofia, Bulgaria, 4 May 2018

Set 1:

Интро: Speak to Me (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

1.Breathe (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
2.One of These Days (Pink Floyd song) from "Meddle" 1971
3.Time (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
4.Breathe (Reprise) (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
5.The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
6.Welcome to the Machine (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
7.Déjà Vu (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
8.The Last Refugee (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
9.Picture That (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
10.Wish You Were Here (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
11.The Happiest Days of Our Lives (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
12. Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
13. Another Brick in the Wall Part 3 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Set 2:

14. Dogs (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
15. Pigs (Three Different Ones) (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
16.Money (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
17.Us and Them (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
18.Smell the Roses (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
19.Brain Damage (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
20. Eclipse (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

Encore:

21.Mother (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
22.Comfortably Numb (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Докато предишният концерт в София на Роджър бе посветен изцяло на "Стената", то този път той бе наблегнал на други два гениални албума, а именно "Dark side of the moon" и "Animals" като изпълни и 4 песни от последния си солов албум "Is This The Life We Really Want?" от 2017. За първи път в "Арена Армеец" бе инсталирана такава surround система, който имаше огромен ефект върху публиката. Същият ефект се случи и след антракта, щом всички заснеха срещу какво би трябвало да се съпротивляваме или да устояваме в паузата. Тогава от средата на покрива в средата на залата се спуснаха екрани и макети на топлоелектрическата централа в Лондон, която краси корицата на албума "Animals", което обърка, но и впечатли публиката. Друг ефектен трик бе пирамидата от "Dark side of the moon", която на снимки от горе изглежа наистина впечатляващо. Но за мен лично най-ценни бяха посланията и текстовете, които са изиграли голяма роля в живота ми най-вече в трудни моменти. 

Ще се абстрахирам от политическата страна, защото за мен беше доста грозно това да бъде акцент от великолепното шоу. Ще се разгранича и от спора Дейвид Гилмор - Роджър Уотърс, защото аз харесвам двамата еднакво и поотделно, както и заедно в "Пинк Флойд". След като пропуснах да гледам концерта от "Division bell tour" през 1994 година в Прага, въпреки, че бях там и не видях и Дейвид Гилмор в Рим през 2016, макар да бях там за годишнината от сватбата, сега се радвам, че два пъти гледах на живо Роджър Уотърс. Той успя да напълни с 15 000 души зала "Арена Армеец", да зарадва своите верни фенове и да забележи, че знаят песни от последния му албум. А разликата между тях и нас мисля, че отдавна е направена и ние отдавна обичаме Роджър, колкото и дъблоко да се врязват в душите ни думите от песните му и въпреки това, че той вече е видян...



четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Далечни песни за близки хора

Когато за първи път разбрах, че Марги пише книга за Родопите, исках да включи познати и близки за мен места в Западните части на планината. Когато присъствах на премиерата на книгата, разбрах, че става въпрос за нещо съвсем различно. Когато прочетох книгата, която купих с намаление по случай деня на Будителите, усетих духа на нейното пътуване из душите на хората и техните животи там високо, на чисто, просторно и неподправено място.

"Далечни песни" е книга за хората, за тяхното съществуване, за техните прости истини, за тяхната болка и любов, смях и тъга. Макар да е изцяло в черно и бяло, книгата изобилства от пъстрота на емоции, усмивки и много докосвания до вълшебната част на планинските хора, които са отворили душите си пред обектива и ушите на Русева.

19 истории катерят билото на планината сезон след сезон, къща подир къща, среща подир среща. Запазеният автентичен език, обстановка и атмосфера са ценни и допринасят за уловената емоция.

Четейки книгата сякаш Марги ме е хванала за ръка и ме води от село в село да ми покаже едни хора, вече свои хора, близки хора, които пеят само пред нея своите далечни песни.

92 страници редуват образи и думи, минало и бъдеще и спомена за невероятни срещи с истински хора, без фалш, без имане и без граници.

Твърдите корици и големият формат на книгата обгръщат меките души на родопчани в силна и вечна прегръдка.

Ако искате да чуете и Вие далечните песни, прочетете книгата! Със сигурност тя няма да Ви остави безразлични, а моята любима история е последната, песента на Сашо, вероятно по субективни причини...




сряда, 17 януари 2018 г.

Дъвка за балончета - копнеж по неизживяното

В навечерието на 103 годишнината на българското кино гледах съвременен български филм, който много ми хареса и ме грабна, а и играта на главните актьори беше на ниво. Заглавието му "Дъвка за балончета" предполагаше, че може да се гледа  и от деца и след запитване в съобщение до фейсбук страницата и на касата на киното разбрах, че той е без ограничения в показа, заведох и двете си деца на него (7 и 10 години). Така реално за първи път цялото семейство бяхме заедно на кино на филм, който не е анимационен...

Бях гледал трейлъра, но за тези от Вас, които не са го видяли още, ще го пусна и тук:

Беше хубаво да се върна обратно в детството и в ученическата стая, в която също и ние като ученици сме вършели доста пакости и бели, които сега възприемам с усмивка. Помня, че мой съученик си беше вързал пионерската връзка на крака, за което беше наказан. Имахме свои скривалища, свои тайни, своя тайфа и собствен интересен живот и игри без телевизия, телефони и електронни игри (като изключим играта на "Ну погоди" с яйцата, разбира се). Всичко беше истинско, неподправено, наивно и незабравимо. Детството ни беше изградило част от нас като личности, а и ни научи да мечтаем.

Дъвките също бяха част от нашето ежедневие. Редувахме "Идеал" с "Турбо" и събирахме картинки като първи опити за колекционерство. За мен беше истинско откритие да видя, че все още има дъвки "Турбо" в едно заведение за хамбургери и винаги при възможност носих такива на сина ми. За прожекцията на филма също бях взел четири дъвки с различен цвят: зелено, червено, жълто и синьо. Реших да ги дам на всеки от семейството ми след прожекцията.

Самият филм леко ни водеше за ръка през спомените на двамата герои и техните места от детството. По случайност или не улиците и училището се намират близо до настоящата ми месторабота и ги виждам всеки ден, а това направи възприемането на лентата още по-лесно. Детските преживелици и емоции в периода на порастването са незабравими, а такава разбира се и първата любов.

Всеки има своята неизживяна любовна история и когато я срещне в период на живота си, когато има свое семейство и деца, кръстопътят и изборът са ужасно трудни. Поздравления за авторите на филма, които не са се полакомили да направят холивудски хепи енд, а са сътворили страхотна любовна история с привкус на детство, чийто сок е по-траен от този на дъвката, а балончето не се пука тъй лесно...

Най-любопитна беше реакцията на сина ми след прожекцията, който поиска да отворим всички дъвки в търсене на номер 109, а после и вкъщи търсенето на заветния номер продължи, а аз се опитах да му обясня, че за всеки номерът е различен и, че най-желаното в живота е именно това, което ни липсва. Днес може да е номер 109, друг път 42, е трети дори единица. Интересно беше за мен поне, че в две от дъвките "Турбо" картинките с коли бяха с номер 115, номерът на стаята ми в Студентски град, където преминаха 5 години от живота ми... А казват, че няма случайности... Няма да сгрешите, ако гледате филма, а аз съм длъжен да Ви предупредя, че има опасност в края му очите Ви да се насълзят и да кажа на създателите му, че има по-подходяща песен за край и тя е тази на Валди Тотев - "Ако си представиш", но цитатът който са избрали за финал е повече от подходящ: 

"Болезненият спомен за неизживяното ни преследва цял живот." Александър Блок


вторник, 16 януари 2018 г.

Боровинкова смърт

Беше понеделник, най-натовареният ден в седмицата. След работа закарах дъщеря ми на рисуване и отидох на зъболекар. Когато подраних при връщането си, отворих туитър да проверя за новини и тогава видях тъжната вест за смъртта на Долорес.

Кренбърис бяха любима и лична група, свързана с безгрижните ученически години. Толкова много спомени, толкова много текстове и толкова много качествена музика... А нея вече я няма... Мислех, че ще успея да я видя поне веднъж на живо на концерт, но това вече е невъзможно. Както при друг ирландец, Гери Мур, смъртта е в хотелска стая и отново е необяснима... Когато умират героите от твоето детство, осъзнаваш с пълна сила, че остаряваш...

Шест години, само шест години е тя по-голяма от мен. Толкова хора си тръгват преди да навършат 50. Няма сделка, няма година, няма значение. Стоях сам в тъмната кола на празния снежен паркинг и слушах гласа и в слушалките. Разплаках се. Не успях да се сдържа. Не и този път...

В училището на сцена с наша приятелка направихме кавър на "Zombie", а миналата година, когато ходих на уроци по барабани, научих и как се свирят ударните, които са ми любими.

За първи път чух тяхна песен по MTV през 1994, а на морето в Китен през 1995 на морския бряг в тишината на нощта едно момиче изпя "No need to argue"... Красиво, тъжно и подходящо.
Точно от тази песен пуснах статус в туитър по повод тъжната вест:

"There's no need to argue anymore. 
I gave all I could, but it left me so sore. And the thing that makes me mad,
Is the one thing that I had, 
I knew, I knew, 
I'd lose you. 
You'll always be special to me, 
Special to me, to me." RIP Dolores O'Riordon!

четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Рок операта Исус Христос Суперзвезда в летния театър в Плевен

Помня много добре деня, в който си купих двете касетки с рок операта "Исус Христос Суперзвезда" в Пазарджик. Бяха с жълти корици и красиви кафяви букви и ги взех от магазина на Унисон на ъгъла на пешеходната улица в града, и скоро се озоваха една по една в леглото на моя уокмен, който си купих от първата заплата като радио водещ.


Слушах непрекъснато  произведението на Андрю Лойд Вебър и Тим Райс, а и гласът на Йън Гилън ме грабна и заплени и скоро знаех всички текстове и песни. Малко по-късно по апокрифен начин от един приятел арменец се снабдих и с филма, който гледах на видеокасета и въпреки лошото качество успях да видя и образите от музиката, която слушах.

На своя първи Джулай на Варвара имах щастието да слушам някои песни под акомпанимента на китара, което ме направи много щастлив и по-близък с хората, които срещнах там. По-късно вече се снабдих и с диск и го слушах на по-добро качество вкъщи. Преди няколко години чух, че произведението се представя и у нас, но въпреки огромното ми желание все се разминавах с възможността да го чуя и видя на живо.

Затова тази година веднага щом разбрах, че постановката ще се постави в Плевен, побързах да купя два билета. Беше началото на септември и се отбихме в града на път за Силистра, където бяха децата ни за лятната ваканция. Използвахме времето преди това да разгледаме "Панорамата", крепостта "Сторгозия", музея на виното и парк "Кайлъка".

Спектакълът започна в 20:30 часа в летния театър и освен изпълнителите от операта в Пловдив, гост звездите Атанас Пенев от БТР и победителката от X Factor Христиана Лоизу в изпълнението се включиха и певците от общинския хор "Гена Димитрова" в град Плевен, а за жителите на северния град бе организиран безплатен транспорт от центъра с автобуси.

Още от първите акорди ме побиха тръпки и след това веднага усетих удоволствие да слушам моя любима творба, изпълнена от талантливи артисти. Признавам, че визуално не харесах изпълнителя на главната роля на Исус Христос, а разочарованието ми може да се сравни и с липсата на рок в гласа му, защото той е по-скоро оперен певец и това му личеше. Но това, което ме впечатли бе изпълнението на Юда, в чиято роля Момчил Караиванов бе просто великолепен. Беше привилегия да слушам този глас, а Наско от БТР също бе на ниво в ролята си на Пилат Понтийски. Имаше и английски гост певец, който изпълни две роли и бе доста артистичен и убедителен, а и пеенето му беше перфектно.

Думите от рок операта и превода им се прожектираха на белите стени на летния театър, но тези от ляво на сцената не можеха да видят добре в дъното и може би трябваше да се намери начин тези букви да бъдат прожектирани на предната стена с цел по-добра видимост, но с това аз изчерпвам забележките си. Самата атмосфера под открито небе под звездите и досами скалите в парка бе впечатляваща и запомняща.

Времето измина бързо, а на някои моменти аз не успях да удържа сълзите си, не само от вълнение, а и от загубата на моя любим чичо...

Така сбъднах още една моя мечта, но все още очаквам да видя и мюзикъла "Коса" на живо от Опера Пловдив, а догодина в България по време на Страстната седмица гостува и оригиналния спектакъл и се надявам да гледам и него. А дотогава ще се опитам да поспя и да сънувам, защото зная, че на сутринта всичко ще бъде наред...

вторник, 31 октомври 2017 г.

Моят 40-ти рожден ден

Винаги съм обичал своите рождени дни. Освен за мен съм се старал те да се превърнат и в празник на всички мои приятели, роднини и близки. Много често хората чакат дълго време кръгла дата, за да отпразнуват юбилей по различен тържествен начин, но за своя 40-ти рожден ден се сблъсках с едно поверие, което явно бе завладяло съзнанието и на стари и млади и всеки ме предупреждаваше да не празнувам шумно своя рожден ден под номер 40, защото рискувам да ми се случат лоши неща...

Тук е мястото да кажа, че не съм суеверен и не съм чак толкова религиозен, а и общуването с различни култури, нации и хора, ме е научило, че неприемането на едно нещо, в друга страна отсъства изцяло. Така е и с фаталната цифра и дата 13. Някои хотели и сгради нямат етаж с номер 13, докато италианците свързват 17 със смъртта, а за японците 9 е заплаха. В Афганистан 39 не е на почит и затова когато навършат тези години, те казват, че са почти на 40. Именно поради тези различия не вярвам истински, че една цифра, едно честване и един юбилей могат да ти докарат куп неприятности, а дори и смърт. Странно ми е как нация като нашата обръща толкова голямо значение на такива подробности, а и също как спазва с еднакъв плам религиозни празници, древни вярвания и съвременни постулати.

Първоначално бях решил да поканя 40 души на голям празник, но тази моя идея не не осъществи, макар рожденият ми ден да се падна в петък тази година и това беше идеалното време за такова отпразнуване на юбилея. Вместо това поддавайки се на натиска, реших да изкарам един кротък и спокоен празник без шумни празненства. За първи път от 40 години насам нямам снимка с торта...

Сутринта най-хубавите подаръци дойдоха от децата ми, които бяха нетърпеливи да ми честитят и да ми кажат, че ме обичат, а наред с това да ми подарят по една своя рисунка. Дъщеря ми беше нарисувала самолет с емблемата на ЦСКА, а синът ми куфари с надписи, различни знамена с пожеланието да обиколя света.

В офиса почерпих с бонбони "София" в чест на града, в който съм роден, а те се оказаха доста сполучливи. От колегите получих хубава зелена картичка с пожелания и събрана сума, каквато е традицията във фирмата.

Съвсем спонтанно реших да поканя 4 мои верни приятели на обяд в ресторант "Щастливеца", за да ги зарадвам с хубав обяд и обстановка и да покажа колко щастлив съм да ги имам. А и часът, в който съм роден (13:25) исках да отбележа с много близки хора. Бях помолил да не носят подаръци, но двама от тях, въпреки краткото време, ме изненадаха с такива.

След обяда денят мина в отговаряне на поздравления като 40 души ми се обадиха лично по телефона, 40 ми писаха в Linkedin и Skype, над 400 във Facebook и Messenger и 4 в twitter и ICQ.

Вечерята вкъщи бе като всяка друга вечер с разликата, че сега имаше пържоли, а десертът бе парче бисквитена торта, на която не съм духал свещи.

Беше ми странно, че много хора се притесняваха дори да ми честитят лично, а тенденциозно изчакаха следващия ден, за да не предизвикат съдбата и проклятието, което тегне на това суеверие.

Много оригинални поздравления получих от някои мои приятели и познати, които ми честитяха идването в техния клуб на 40-те, качването на 4-тия етаж, пристигането на 4-ти коловоз и стигане на 4-то ниво в играта на живота. Истината е, че именно 40 е реално половината на житейския път на всеки човек, защото много рядко някои успяват да живеят до 100, но напоследък много хора си отиват в 40-те и 50-те и затова един приятел бе прав да възкликне: "Как така няма да си празнуваш рождения ден? Ами ако той ти е последен?"

На следващия ден сутринта бях зает с ангажименти на дъщеря ми и пътувахме към моите родители в късния следобед. Там в механата край камината имаше тържествена вкусна вечеря със скара и малка торта с моето име, но без свещи с моите нови години, а само с една свещичка, която по настояване на децата духнах.

Едва на следващата сутрин купих бонбони, с които да почерпя тези, които са ми дали всичко в този живот, моите родители, и така приключи моят 40-ти почти непразнуван рожден ден. От майка и татко получих също пари в плик, а явно занапред това ще бъде удачния начин, за да си купя подаръците, които искам.

Ето все пак какво освен пари и рисунките получих за своя юбилей:

- новият албум на Europe "Walk the earth"
- книга за Brian May
- колаж със снимка от моята профилна снимка с ограничение на скоростта от 40 
- чаша с логото на Facebook

Преди правих wishlist преди своя рожден ден, но този път ще го направя след, та ако има някой заблуден забравил доброжелател да ме зарадва:

- новият албум на Robert Plant "Carry that fire"
- билет за концерта на Roger Waters през май 2018 в България
- билет за представлението на Камен Донев за Сватбите през декември
- книгата на Александър Ненов "Летящата планета"

Те отново се оказаха 4 и мисля, че съм скромен в желанията си, въпреки, че нескромно се надявам някой да плати и сметката ми към Мтел, която надхвърля 400 лева или пък те да я ревизират след подадената от мен жалба.

Ами това беше рожден ден номер 40. Имам една година да се подготвя за номер 41. А през това време се надявам да сме заедно, да сме живи и здрави и по-спокойни и добри...

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

На чичо Митко

Настъпва първият Димитровден без моят чичо... Дълго време отбягвах да пиша по темата, защото мъката ме сграбчваше за гърлото и думите не успяваха да отразят загубата.

Беше първи септември, първият петък от месец септември. Времето беше слънчево и хубаво. Имах почивен ден и със семейството ми бяхме в Пловдив на разходка. Когато се прибрахме, научихме тъжната вест. Братовчед ми беше там и се беше погрижил за всичко. Аз помогнах само с разлепването на некролозите. Първия сложих на нашата врата... Обява за раздяла, черно бял помен за живота на един необикновено добър човек, моят чичо...

Братът на баща ми беше много работлив и всеотдаен човек. Няма да намерите човек да каже лоша дума за него. Димитър Алексиев бе човек на честта, добротата и труда. Говореше рядко, малко, но казваше точните думи и вникваше в разговора и проблема със съпричастност.

Когато го питах, как е, той  отговаряше, че е добре, защото, ако каже, че не е добре, ще трябва да обяснява много. Имаше страхотно чувство за хумор. Такъв бе моят чичо, един великолепен човек, който обичаше семейството си, родното място и Балкана. Още като малък ме води в планината, за да ми покаже всички пътеки, които познаваше наизуст или да му помогна със събирането на сухи клони и дърва за зимата.

Чичо Митко беше ловец. В детските ми спомени той винаги имаше по едно ловно вярно куче, което го следваше навсякъде заедно с пушката му. Накрая след като се пенсионира и вече не ходеше на лов, той ползваше пушката единствено да стреля във въздуха, когато Новата година настъпи. Ако не чуех този звук сякаш Новата година все още не беше дошла, а неизменно след това той идваше да ни поздрави и види.

Не пътуваше често, но помнеше с подробности всяко свое пътуване, включително и такова с неговия мотор до наш роднина в Скопие, където с плам обясняваше за пътя, сградите, къщата и срещата. Въодушевяваше се да говори за роднините и своя житейски опит, макар да го правеше с подбрани думи и кратки фрази.

Чичо е играл и за местния футболен тим и понякога идваше с мен на мачовете на Зенит, за да гледа как се представят младите и да си спомня за годините, когато той е играл. Затова, когато почина, помолих на първия домакински мач да бъде почетен с минута мълчание...

Чичо Митко работи и като пазач. Всяваше респект и изпълняваше задълженията си с отговорност и любов. Носеше зимна шуба и с колелото ходеше на всяка негова нощна смяна.

Той обичаше животните. Грижеше се за всяко живо същество с любов и му говореше тихо, спокойно и те сякаш го разбираха и му се доверяваха безпрекословно.

Той обичаше да идва вкъщи и аз винаги намирах начин да седна до него и да разговаряме, защото общуването с него бе ценно за мен. Разпитвах за миналото на фамилията, а и самият аз имах спомен за нощи, изпълнени със смях, когато четиримата братя играеха карти на кухненската маса...

След като загубих последователно другите си двама чичовци (чичо Гошо от Велинград като студент и чичо Тошо от София като току що започнал работа), сега дойде време да се разделя и с последния си чичо...

Няма да забравя негова снимка като войник, която бях открил в старите албуми. На нея той блестеше и сияеше спретнат, усмихнат и млад, нахлупил войнишко кепе и с устремен и ведър поглед. Сега тези очи ще ми липсват...

Така и не успях да го попитам и да разбера коя е любимата му песен, къде и кога се е чувствал най-щастлив и да ми разкаже за негово пътуване...

Тъжно е, че със смъртта на човека си отиват и желанието му да пътува и спомените от предишни негови пътувания...

Тъжно е, че оценяваме някого и какво сме пропуснали да си кажем, едва, когато го загубим и е прекалено късно...

Чичо ми беше зодия Скорпион като мен и в началото на ноември трябваше да празнува своя 83-ти рожден ден, а днес неговия имен ден...

Като дете не пропускахме да отидем на този ден у тях, за да уважим името му, а и като по-голям, винаги, когато имах възможност и бях там, неизменно отивах на гости първо на него с моите родители. Този Димитровден ще е различен, поне за мен, защото дори и в годините, които не успявах да отида, знаех, че той е там и се обаждах или предавах поздрави по майка и татко. Днес за първи път от толкова години няма да мога да пратя поздрави...

Не останах за погребението на 2 септември,  не само защото имах планове, билети и резервация за хотели за годишната семейна почивка на море, а и защото нямаше да мога да издържа да видя как ковчега потъва в земята, която той толкова обичаше и обработваше, за да даде плодове и урожай. Разделих се с него онази петъчна вечер на втория етаж...

Двамата му сина и мои първи братовчеди от доста време са предимно в чужбина и рядко се виждаме, но когато се прибират, винаги идваха събота и неделя да го посетят и така се радвах да видя и тях. Сега стринка ми е сама, а моят чичо вече го няма...








сряда, 25 октомври 2017 г.

Интимен концерт на Натали Имбрулия във Военния клуб

Понякога е странно как се формират музикалните ни вкусове и как един изпълнител ти става любим и си купуваш всеки негов албум и знаеш текстовете наизуст. С Натали Имбрулия при мен това се случи преди 20 години, когато като студент в уолкмена ми неизменно стоеше касетката с нейния дебютен албум "Left of the middle".

Тогава бях в такъв период, че нейните песни ми въздействаха най-добре, а и нейната младежка, естествена визия с къса коса и небрежен поглед и наглед неглижирано облекло ме спечелиха, а определено австралийката притежава голяма доза чар и талант.

Новината за неин концерт в София през април тази година ме изненада приятно и ме върна отново в студентските години. Не беше трудно да следя нейната кариера, защото след първите и два албума тя издава по един на 4-5 години, а последният от 2015 "Male" с кавъри на мъжки изпълнители дори не го бях чувал или купил.

Първоначално концертът трябваше да се състои на ново място в зала на улица "Пиротска", но почти месец преди датата бе преместен в залата на Военния клуб. Лично аз бях изненадан от малкия интерес към събитието, защото Натали е световна звезда и има големи хитове.

Залата беше малка, но уютна и създаде прекрасна атмосфера за този акустичен и интимен концерт на 42 годишната певица. Капацитетът на залата е малко над 400 души, но когато влязохме, в нея нямаше повече от 200. Това позволи да се приближим максимално близо до сцената и да наблюдаваме концерта от близо. Като недостатък на организацията мога да посоча освен смяната на мястото, така и смяната на часа с по-ранен, което поне на нас ни костваше пропускане на първата песен, а много други изпуснаха и почти половината концерт.

Сцената бе подредена като стая с нощна лампа, килим и мебели, а музикантите бяха седнали удобно и свиреха като на гости в нечий дом. Натали бе в прекрасна рокля и чарът и се прояви във всяка изпята песен, във всяка нейна усмивка, а контактът с публиката наистина бе доста интимен. Дори забравянето на текст от нейна песен бе преодолян умело и със смях и радост.

Изпълненията и бяха на един дъх и така концертът свърши неусетно, а и неговото времетраене бе по-кратко, но на бис изпя три песни. Ето и какво включваше сетлиста на 30 април:

1.Wrong Impression
2.Stuck on the Moon
3.I Will Follow You Into the Dark (Death Cab for Cutie cover)
4.Satisfied
5.Counting Down the Days
6.Glorious
7.On the Run
8.That Day
9.Beauty on the Fire
10.Torn (Ednaswap cover)
11.Smoke
12.Lukas
13.Shiver
14.Instant Crush (Daft Punk cover)

Encore:

15.Butterflies
16.Intuition
17.Big Mistake

След първия бис напразно се надявахме на втори, но всичко приключи и на сцената останаха само нейните музиканти, които прибираха. Много исках да я видя след това, но за съжалание чакането на задния вход на Военния клуб, не се възнагради. По-късно разбрах, че тя е давала интервю и е имала среща с певци от музикален формат. Надявам се, че Натали Имбрулия ще посети отново България някой ден и ще мога да се насладя на нейната музика и чар.

А дотогава ще слушам нейните дискове в колата си...




вторник, 24 октомври 2017 г.

Музикално пътешествие с Мерилиън в Античния театър в Пловдив

За мен Мерилиън е много лична група и музика. Тя докосва онези кътчета на душата, които умело се опитваме да скрием под забързания ритъм на ежедневието. Може би съм един от малкото, който харесва групата както в периода на Фиш (1979 -1989), така и в този със Стийв Хогарт (1989 до днес).

За втори път щях да се насладя на тяхната музика в България, като първият път ги гледах в Зимния дворец в Студентски град в София през юни 2009 и моите впечатления от онзи концерт може да прочетете тук.  Преди този концерт разбрах, че тогава организаторите не са им платили, но това за група от техния ранг не е повод да не посещават повече страната, а точно обратното, те бяха тук, за да покажат новите си песни от последния си албум Fuck Everyone and Run (F E A R) (2016), който получих като Коледен подарък от сестра ми и слушахме на път за концерта.

Любопитно беше, че последният път, когато бях на концерт в Античния театър на неговата сцена беше Фиш през септември 2012 и моите емоции от тогава може да прочетете тук. Със сигурност мястото носи своята атмосфера и както Хогарт каза, ако може само да си представим, че на това място е имало представления преди толкова много години...

Местата ни бяха с добра видимост към сцената, защото гледахме от първи ред на горната трибуна, но като единствен недостатък ще споделя, че бяхме леко вляво от сцената и една от тонколоните ни пречеше да видим добре клиповете, които вървяха на видео стената.

Това, което ни очакваше бе изумително: феерия от светлини, звуци и мултимедия в общ проект на силни текстове и артистичност на вокалиста на Мерилиън. Преобладаваха парчетата от новия им албум като съотношението им към предишни албуми бе повече от внушително. От периода с Фиш имаше само едно песен, също като на концерта им в София и тя бе "Sugar mice". Като изключим новите песни, от моите любими бях щастлив да чуя "Fantastic place", "Afraid of sunlight", "Man of thousand faces"  и "Neverland".

Две песни бяха приятна изненада за мен, а именно "Real tears for sale", където се осъждаше похвата на музиканти да използват своя тъга и страдание в песните си, за да печелят повече пари от съчуствието и състраданието на своите фенове. Като такъв пример на екрана изгря Шиниъд О' Конър, а тази гледна точка на Мерилиън към колеги, бе съвсем нова за мен. В другата песен "King" на екрана се редяха отишли си без време музиканти като Джим Морисън, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Елвис Пресли и много други, явно станали жертва на славата и свързаните с нея пороци.

Мисля, че тук е и момента да пусна и сетлиста от концерта, за да се ориентирате какво изпълниха Мерилиън на Античния театър в Пловдив:

1. El Dorado: I. Long-Shadowed Sun
2. El Dorado: II. The Gold
3. El Dorado: III. Demolished Lives
4. El Dorado: IV. F E A R
5. El Dorado: V. The Grandchildren of Apes
6. You're Gone
7. The Leavers: I. Wake Up in Music
8. The Leavers: II. The Remainers
9. The Leavers: III. Vapour Trails in the Sky
10. The Leavers: IV. The Jumble of Days
11. The Leavers: V. One Tonight
12. Fantastic Place
13. Mad
14. Afraid of Sunlight
15. Sugar Mice
16. Real Tears for Sale
17. Sounds That Can't Be Made
18. Power
19. Man of a Thousand Faces
20. King
21. Neverland

Encore:
22. The Invisible Man

Encore 2:
23. Three Minute Boy

Не мога да не кажа, че очаквах да чуя поне "The space", "Easter" и някои други мои любими техни песни, но човек не може да получава всичко, а това което получих бе повече от достатъчно, поне до следващата ми красива среща с Мерилиън...





понеделник, 23 октомври 2017 г.

Дейвид Гилмор на живо от Помпей на голям екран

Сряда вечер не е типичното време за кино или за концерт, но по ирония на съдбата аз съчетах двете, за да сбъдна една моя мечта. Разбира се тя е наполовина сбъдната, защото все още се надявам, че ще успея да чуя Дейвид Гилмор на живо някой ден, но и това което видях в Кино Арена Запад си струваше.

Първоначално се уговарях с моя висок и умен колега и приятел да ходим заедно, но се оказа, че билетите, които той е купил от сайт с изгодни оферти, съвпадаха с концерта на Стинг, за който аз вече си бях купил билети, а и който не исках да пропускам за нищо на света. Затова той бе така добър, да смени само моя билет за друга по-ранна дата.

Признавам си, че когато за първи път видях това кино да рекламира опери и концерти на голям екран, не прегърнах идеята и ми се видя странно и налудничево. Не мисля, че киното може да замести изживяването при концерт или представление на живо. След видяното обаче си промених поне малко мнението и мисля, че си заслужава да се види цялостната обстановка, кадри от високо, зад кулисите и други детайли, които е невъзможно да усетиш, когато си сред тълпата. Високото качество и звук също допринесоха за приемането и насладата от концерта.

Излишно е да казвам, че съм голям фен на Пинк Флойд, а едно от нещата, за които съжалявам в живота си е, че пропуснах техен концерт в Прага, когато бях там през 1994. Вярно е, че си купих тяхна фланелка и диск, но бях с група ученици от немската гимназия и госпожата отказа да ме пусне сам на рок концерт, далеч от мястото, където спяхме и в чужда страна, чийто език не владея. Останах си със спомена за плаката, фланелката и диска...

По-късно си купих видеокасета с техен стар концерт в Италия в Помпей, който въртях вкъщи на видеото по няколко пъти. Мястото беше впечатляващо, а музиката космическа. Не мога да забравя, че и същата година моите двама най-добри приятели ми подариха за рождения ден диск с албума "Atom heart mother" с крава на корицата и надписани с перманентен черен маркер пожелания на самия диск ;)

През август 2013 имах щастието да видя Роджър Уотърс на живо в София на стадион "Васил Левски" с изпълнение на "The wall", а догодина живот и здраве се надявам да го видя през май в зала "Арена Армеец" с представянето на новия му албум.

Миналата година мое посещение в Рим по случай десетата годишнина от сватбата съвпадна с негов концерт в италианската столица, но билетите бяха свършили и не успях да се възползвам от този подарък от съдбата...

Но да се върна на Гилмор и концерта му в Помпей. Бях чул, че през 2016 година той е изнесъл великолепен концерт на античната арена в италианския град, а решението му година по-късно да го издаде на DVD със сигурност вече мога да кажа, че е повече от правилно.

Краткото встъпление показа на кои музиканти разчита той днес, а и направи връзката между онзи концерт с Пинк Флойд през 1972. След това започна самия концерт и думите ми за него ще бъдат оскъдни, защото страхотната организация, осветление, ефекти, кръглия екран и професионализма на целия състав и на Гилмор въобще са на светлинни години и не подлежат на друг коментар, освен положителен.

Факлите на стените, атмосферата, отбраната публика и сетлиста, като изключим разбира се осезаемата липса на "Echoes", която сякаш е правена за това място и е акцент на концерта от 1972, прави този концерт различен от всеки друг, а аз почнах да мечтая това да се случи и в Античния театър в Пловдив, но вероятно съм прекалено голям оптимист...

За да имате представа кои песни чух и гледах в киното Ви пускам сетлиста:

Set 1:
5 A.M.
Rattle That Lock
Faces of Stone
What Do You Want From Me (Pink Floyd song)
The Blue
The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song)
A Boat Lies Waiting
Wish You Were Here (Pink Floyd song)
Money (Pink Floyd song)
In Any Tongue
High Hopes (Pink Floyd song)

Set 2:
One of These Days (Pink Floyd song)
Shine On You Crazy Diamond (Parts I-V) (Pink Floyd song)
Fat Old Sun (Pink Floyd song)
Coming Back to Life (Pink Floyd song)
On an Island
The Girl in the Yellow Dress
Today
Sorrow (Pink Floyd song)
Run Like Hell (Pink Floyd song)

Encore:
Time (Pink Floyd song)
Breathe (Reprise) (Pink Floyd song)
Comfortably Numb (Pink Floyd song)

Вероятно забелязвате, че има доста песни от последния всъщност четвърти албум на Дейвид Гилмор "Rattle that lock" 2015, а признавам, че имам доста любими песни от него и с удоволствие го слушам в колата. Предишният му албум "On an island" от 2006 също го имам на диск, а предишните два: "David Gilmour" - 1978 и "About a face" - 1984, ги имам само на касети, като фаворит ми е вторият от 1984.  Но след като видях концерта много искам да видя на живо Гилмор, след като е ясно, че Пинк Флойд не може да съществува повече в такъв формат след смъртта на Ричард Райт през 2008, а и след като имах и ще имам възможността да чуя Роджър Уотърс в България, се надявам, че ще сбъдна и тази моя мечта някой от тези дни...